9.04.2013 г., 21:53

Като извор на вечен живот

1.4K 0 0

 

Меденият цвят ми харесва,

горещ е, както теб самата.

Никога не съм си тръгвал,

не е възможно да си тръгна.

 

Заради това, което имам,

което винаги ще чувствам,

което е наистина чудесно

и защото съм навсякъде.

 

Във въздуха, който дишаш,

в първите пролетните лъчи

в музиката, която слушаш

и в стиховете, които четеш.

 

Изучавай ме, откривай ме

в имена от далечно минало

и ме обичай, докосвай ме

като извор на вечен живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...