9.04.2013 г., 21:53

Като извор на вечен живот

1.4K 0 0

 

Меденият цвят ми харесва,

горещ е, както теб самата.

Никога не съм си тръгвал,

не е възможно да си тръгна.

 

Заради това, което имам,

което винаги ще чувствам,

което е наистина чудесно

и защото съм навсякъде.

 

Във въздуха, който дишаш,

в първите пролетните лъчи

в музиката, която слушаш

и в стиховете, които четеш.

 

Изучавай ме, откривай ме

в имена от далечно минало

и ме обичай, докосвай ме

като извор на вечен живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...