Да ме беше потърсил в тревата
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото
за дъгата изгряла в съня,
за свещта и за пламъка в ляво,
за пожарите в мен, за честта.
Да ме беше поискал от болката.
Да ме беше измолил без глас
от високото. Колкото толкова.
И от ниското. Колкото аз ...