Като жена!

17.03.2024 г., 13:59 ч.

Поезия » Друга

237 4 3

Да ме беше потърсил в тревата

като мъничка капка роса,

като вопъл разтърсил душата ти

след последния стон на нощта.

Да ме беше потупал по рамото

за дъгата изгряла в съня,

за свещта и за пламъка в ляво,

за пожарите в мен, за честта.

Да ме беше поискал от болката.

Да ме беше измолил без глас

от високото. Колкото толкова.

И от ниското. Колкото аз

съм те търсила в пъти през себе си

и без себе си, в пъти сама

съм зачевала рани и белези,

съм се спъвала в чужда тъма.

Да ме беше разказал на времето

не във минало, тук и сега…

Ако утре заплаче вселената,

знай ще плаче до смърт,

като жена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mihri61 (Милко Христов)

2024-05-23T14:19:35+03:00

След повече от 10 год. пауза отново те чета , вече цяла седмица.и се самонасл /гр/ аждавам!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-03-17T17:57:49+02:00

Поздравления и от мен!
di_t (T.Т.)

2024-03-17T16:18:10+02:00

Браво, чудесно написано!
Поздравления!