Като жена!

17 мар. 2024 г., 13:59

Поэзия » Другая

82 3 2

Да ме беше потърсил в тревата

като мъничка капка роса,

като вопъл разтърсил душата ти

след последния стон на нощта.

Да ме беше потупал по рамото

за дъгата изгряла в съня,

за свещта и за пламъка в ляво,

за пожарите в мен, за честта.

Да ме беше поискал от болката.

Да ме беше измолил без глас

от високото. Колкото толкова.

И от ниското. Колкото аз

съм те търсила в пъти през себе си

и без себе си, в пъти сама

съм зачевала рани и белези,

съм се спъвала в чужда тъма.

Да ме беше разказал на времето

не във минало, тук и сега…

Ако утре заплаче вселената,

знай ще плаче до смърт,

като жена.