19 mar 2009, 20:06

Като камък

1.2K 0 9

На камъка аз искам да приличам,

да не обичам, да не ме боли...

Като камъка да съм студена,

да ранявам, но да не бъда ранена...

С каменно лице, с мраморни очи

да вледенявам твоите сълзи...

С усмивка студена, със смях като кристал...

Да не усетиш как сърцето си...

си разпилял...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментарите!
  • Теди, стихотворението като един от твоите първо поетични опити ни убеждава че можем да ти вярваме. Работи повече върху формата и съдържанието. Твоят свят е изтъкан от противоречия...успя да ме объркаш и мен. А колкото до това, че искаш да приличаш на камъка, то това е лесно разгадаемо. Имплицирала си желанието си да увековечиш себе си в разпадашия се свят...Продължавай!
  • МНого е хубаво Теди
  • Много е хубаво Браво Теди
  • И аз на камък да приличам да не ме боли,
    защото сърцето не може тази болка то да изтърпи,
    на любовни драми, мъчения, лъжи...
    Невероятно е просто нямам думи!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...