На камъка аз искам да приличам,
да не обичам, да не ме боли...
Като камъка да съм студена,
да ранявам, но да не бъда ранена...
С каменно лице, с мраморни очи
да вледенявам твоите сълзи...
С усмивка студена, със смях като кристал...
Да не усетиш как сърцето си...
си разпилял...
© Теодора Арнаудова All rights reserved.