19 мар. 2009 г., 20:06

Като камък

1.2K 0 9

На камъка аз искам да приличам,

да не обичам, да не ме боли...

Като камъка да съм студена,

да ранявам, но да не бъда ранена...

С каменно лице, с мраморни очи

да вледенявам твоите сълзи...

С усмивка студена, със смях като кристал...

Да не усетиш как сърцето си...

си разпилял...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за коментарите!
  • Теди, стихотворението като един от твоите първо поетични опити ни убеждава че можем да ти вярваме. Работи повече върху формата и съдържанието. Твоят свят е изтъкан от противоречия...успя да ме объркаш и мен. А колкото до това, че искаш да приличаш на камъка, то това е лесно разгадаемо. Имплицирала си желанието си да увековечиш себе си в разпадашия се свят...Продължавай!
  • МНого е хубаво Теди
  • Много е хубаво Браво Теди
  • И аз на камък да приличам да не ме боли,
    защото сърцето не може тази болка то да изтърпи,
    на любовни драми, мъчения, лъжи...
    Невероятно е просто нямам думи!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...