foxy_fox91 (Теодора Арнаудова)
24 256
19.03.2009 г., 20:06 ч.

Като камък 

  Поезия » Любовна
886 0 9

На камъка аз искам да приличам,

да не обичам, да не ме боли...

Като камъка да съм студена,

да ранявам, но да не бъда ранена...

С каменно лице, с мраморни очи

да вледенявам твоите сълзи...

С усмивка студена, със смях като кристал...

Да не усетиш как сърцето си...

си разпилял...

© Теодора Арнаудова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите!
  • Теди, стихотворението като един от твоите първо поетични опити ни убеждава че можем да ти вярваме. Работи повече върху формата и съдържанието. Твоят свят е изтъкан от противоречия...успя да ме объркаш и мен. А колкото до това, че искаш да приличаш на камъка, то това е лесно разгадаемо. Имплицирала си желанието си да увековечиш себе си в разпадашия се свят...Продължавай!
  • МНого е хубаво Теди
  • Много е хубаво Браво Теди
  • И аз на камък да приличам да не ме боли,
    защото сърцето не може тази болка то да изтърпи,
    на любовни драми, мъчения, лъжи...
    Невероятно е просто нямам думи!
  • За мен кристалът е студенина, а не нещо чисто и прекрасно.
    Аз така го асоциирам. Всеки е различен
  • След всички сравнителни-противоречия /в този стих/,
    само кристалния смях не ми се връзва.
    Може и да греша.

  • Остани си Човек...
  • Отделете минута за коментар! Държа да знам мнението ви!
Предложения
: ??:??