19.03.2009 г., 20:06

Като камък

1.2K 0 9

На камъка аз искам да приличам,

да не обичам, да не ме боли...

Като камъка да съм студена,

да ранявам, но да не бъда ранена...

С каменно лице, с мраморни очи

да вледенявам твоите сълзи...

С усмивка студена, със смях като кристал...

Да не усетиш как сърцето си...

си разпилял...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментарите!
  • Теди, стихотворението като един от твоите първо поетични опити ни убеждава че можем да ти вярваме. Работи повече върху формата и съдържанието. Твоят свят е изтъкан от противоречия...успя да ме объркаш и мен. А колкото до това, че искаш да приличаш на камъка, то това е лесно разгадаемо. Имплицирала си желанието си да увековечиш себе си в разпадашия се свят...Продължавай!
  • МНого е хубаво Теди
  • Много е хубаво Браво Теди
  • И аз на камък да приличам да не ме боли,
    защото сърцето не може тази болка то да изтърпи,
    на любовни драми, мъчения, лъжи...
    Невероятно е просто нямам думи!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...