10 abr 2021, 23:12  

Като картина 

  Poesía » Del paisaje
508 5 10

Природата картина ни рисува

с бои в различни цветове.

Човекът гледа и пътува

в красиви, други светове.

 

Разстила се трева зелена,

събудена от зимен сън.

Гората диша, огласена,

от птичия любовен звън.

 

Потокът бистър ромоли,

отмива камъчета сиви

И в чисти, ледени води

очи си слънцето измива.

 

А хълмовете пазят сянка

на стадото, поело пак на паша.

Овчарят им след сладка дрямка

на кучето съня си ще разкаже...

 

Какво ли на човека днес остава

освен да пълни свойте шепи

от всичко що природата му дава,

и чиста да я пази, за да свети!

 

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Удоволствието е мое, Иве!
  • Благодаря за посещението, свежия коментар и поставянето в "любими", Добри!
  • Ех, че свежо стихче!!!
    За миг ме потопи в един прекрасен и невинен свят, в който властва вечна пролет! ❤️❤️❤️
  • Зиги, едно голямо усмихнато благодаря за теб!
  • Еййй, толкова нежност и такива приятни образи, природни, светли, цветни. Усмихна ме, за пореден път, Иве! 😊
  • Миг31 благодаря ти за поетичния коментар! 😊
    Пепи, благодаря и на теб! Радвам се, че прочете и хареса стихотворението ми! 🌼
  • Много хубаво рисуваш с думи! 🌷
  • Пролетта този щурав сезон,
    за поетите благодатно е време.
    Падат прегради, няма закон,
    Бог на всеки отдава от цветовете да вземе!
  • Благодаря, Тони!
  • Прекрасен стих! Жив!
Propuestas
: ??:??