Като картина
Природата картина ни рисува
с бои в различни цветове.
Човекът гледа и пътува
в красиви, други светове.
Разстила се трева зелена,
събудена от зимен сън.
Гората диша, огласена,
от птичия любовен звън.
Потокът бистър ромоли,
отмива камъчета сиви
И в чисти, ледени води
очи си слънцето измива.
А хълмовете пазят сянка
на стадото, поело пак на паша.
Овчарят им след сладка дрямка
на кучето съня си ще разкаже...
Какво ли на човека днес остава
освен да пълни свойте шепи
от всичко що природата му дава,
и чиста да я пази, за да свети!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
