Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

15 may 2015, 21:14

Като клечка кибрит

Poesía » Otra

1.1K 0 3

Никой не притежава времето,

нито вятъра или зениците на Луната...

Бягаш устремен към новото -

безпътна самота?!....

Лъжата е воал на очите ти,

истината прозира, толкова ясно...

Прехапвам червените устни на мрака,

без да разбирам краткия смисъл

на любовта...

Животът изгаря като клечка кибрит...

Още ли смяташ, че имаме време за всичко?

Автор; Моника Стойчева

Дата: 11.05.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря за изчерпателния коментар, Мисана! Благодарности на Белла и Таня! Радвам се, че сте посетили моята страница. Благодаря сърдечно! Зарадвахте ме!

2015-05-17T21:16:06+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... червеното избледня.... но пък има толкова много зори...

2015-05-16T13:52:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересна композиция - фрагментарна, но втренчено гледаща към определени истини.

"Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!...
Животът изгаря като клечка кибрит...
Още ли смяташ, че имаме време за всичко?"

Това поетично ОКО много ми хареса. Браво, Моника!

2015-05-15T22:05:50+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0