Като клечка кибрит

Поэзия » Другая

1.1K 0 3

Никой не притежава времето,

нито вятъра или зениците на Луната...

Бягаш устремен към новото -

безпътна самота?!....

Лъжата е воал на очите ти,

истината прозира, толкова ясно...

Прехапвам червените устни на мрака,

без да разбирам краткия смисъл

на любовта...

Животът изгаря като клечка кибрит...

Още ли смяташ, че имаме време за всичко?

Автор; Моника Стойчева

Дата: 11.05.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря за изчерпателния коментар, Мисана! Благодарности на Белла и Таня! Радвам се, че сте посетили моята страница. Благодаря сърдечно! Зарадвахте ме!

2015-05-17T21:16:06+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... червеното избледня.... но пък има толкова много зори...

2015-05-16T13:52:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересна композиция - фрагментарна, но втренчено гледаща към определени истини.

"Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!...
Животът изгаря като клечка кибрит...
Още ли смяташ, че имаме време за всичко?"

Това поетично ОКО много ми хареса. Браво, Моника!

2015-05-15T22:05:50+03:00