May 15, 2015, 9:14 PM

Като клечка кибрит 

  Poetry » Other
725 0 3



Никой не притежава времето,

нито вятъра или зениците на Луната...

Бягаш устремен към новото -

безпътна самота?!....

Лъжата е воал на очите ти,

истината прозира, толкова ясно...

Прехапвам червените устни на мрака,

без да разбирам краткия смисъл

на любовта...

Животът изгаря като клечка кибрит...

Още ли смяташ, че имаме време за всичко?

 

Автор; Моника Стойчева

Дата: 11.05.2015г.



© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за изчерпателния коментар, Мисана! Благодарности на Белла и Таня! Радвам се, че сте посетили моята страница. Благодаря сърдечно! Зарадвахте ме!
  • ... червеното избледня.... но пък има толкова много зори...
  • Интересна композиция - фрагментарна, но втренчено гледаща към определени истини.

    "Никой не притежава времето,
    нито вятъра или зениците на Луната...
    Бягаш устремен към новото -
    безпътна самота?!...
    Животът изгаря като клечка кибрит...
    Още ли смяташ, че имаме време за всичко?"

    Това поетично ОКО много ми хареса. Браво, Моника!
Random works
: ??:??