15.05.2015 г., 21:14

Като клечка кибрит

1.1K 0 3



Никой не притежава времето,

нито вятъра или зениците на Луната...

Бягаш устремен към новото -

безпътна самота?!....

Лъжата е воал на очите ти,

истината прозира, толкова ясно...

Прехапвам червените устни на мрака,

без да разбирам краткия смисъл

на любовта...

Животът изгаря като клечка кибрит...

Още ли смяташ, че имаме време за всичко?

 

Автор; Моника Стойчева

Дата: 11.05.2015г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за изчерпателния коментар, Мисана! Благодарности на Белла и Таня! Радвам се, че сте посетили моята страница. Благодаря сърдечно! Зарадвахте ме!
  • ... червеното избледня.... но пък има толкова много зори...
  • Интересна композиция - фрагментарна, но втренчено гледаща към определени истини.

    "Никой не притежава времето,
    нито вятъра или зениците на Луната...
    Бягаш устремен към новото -
    безпътна самота?!...
    Животът изгаря като клечка кибрит...
    Още ли смяташ, че имаме време за всичко?"

    Това поетично ОКО много ми хареса. Браво, Моника!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...