Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
15.05.2015 г., 21:14 ч.

Като клечка кибрит 

  Поезия » Друга
689 0 3



Никой не притежава времето,

нито вятъра или зениците на Луната...

Бягаш устремен към новото -

безпътна самота?!....

Лъжата е воал на очите ти,

истината прозира, толкова ясно...

Прехапвам червените устни на мрака,

без да разбирам краткия смисъл

на любовта...

Животът изгаря като клечка кибрит...

Още ли смяташ, че имаме време за всичко?

 

Автор; Моника Стойчева

Дата: 11.05.2015г.



© Моника Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за изчерпателния коментар, Мисана! Благодарности на Белла и Таня! Радвам се, че сте посетили моята страница. Благодаря сърдечно! Зарадвахте ме!
  • ... червеното избледня.... но пък има толкова много зори...
  • Интересна композиция - фрагментарна, но втренчено гледаща към определени истини.

    "Никой не притежава времето,
    нито вятъра или зениците на Луната...
    Бягаш устремен към новото -
    безпътна самота?!...
    Животът изгаря като клечка кибрит...
    Още ли смяташ, че имаме време за всичко?"

    Това поетично ОКО много ми хареса. Браво, Моника!
Предложения
: ??:??