30 mar 2007, 10:34

Като костилка ненужна...

  Poesía
970 0 14


Хей, вземи се в ръце и не чакай безсилно
да те изхвърли живота като костилка ненужна.
Огледай се, виж - светът все така се върти,
съдби се преплитат в нощ теменужна.


Ти сам би разбрал, ако малко помислиш,
че любовта е чувство без мисъл,
но трябва да дадеш, за да получиш
и да се съпротивляваш ще е невъзможно.


Тя, както всяко друго чувство на света,
щом е поена и хранена със обич,
ще израсте, дори и без да разбереш,
но неподхранена, се задушава в зародиш.


В живота ти много възможности има,
но не слугувай с робска слепота,
където някой някъде е казал,
че в бреме се превръща Любовта.


Отдай се целия, ако поискаш,
а тя с взаимност може би ще те възнагради.
Защото Бог отдавна завещал е
да даряваме обич, дори да боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хехе... "костилка ненужна", за ядене не става, но в нея е цялото мироздание... а с любов посята и с доброта полята нея от изникват стръкчетата надежда за душите ни...
  • Поздрави,Петинка!
    Хареса ми!
  • Позакъснели поздрави и от мен!!!
    Прегръщам те!
  • "Хей, вземи се в ръце и не чакай безсилно
    да те изхвърли живота като костилка ненужна."
    Харесвам силата на твоите стихове Поздрав и светъл ден!
  • Поздравявам те.Просто е страхотно.Има много да се уча от теб.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...