Като костилка ненужна...
Хей, вземи се в ръце и не чакай безсилно
да те изхвърли живота като костилка ненужна.
Огледай се, виж - светът все така се върти,
съдби се преплитат в нощ теменужна.
Ти сам би разбрал, ако малко помислиш,
че любовта е чувство без мисъл,
но трябва да дадеш, за да получиш
и да се съпротивляваш ще е невъзможно.
Тя, както всяко друго чувство на света,
щом е поена и хранена със обич,
ще израсте, дори и без да разбереш,
но неподхранена, се задушава в зародиш.
В живота ти много възможности има,
но не слугувай с робска слепота,
където някой някъде е казал,
че в бреме се превръща Любовта.
Отдай се целия, ако поискаш,
а тя с взаимност може би ще те възнагради.
Защото Бог отдавна завещал е
да даряваме обич, дори да боли.
© Петя Кръстева All rights reserved.
