henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
18 jul 2008, 13:06

Като кратки кадри 

  Poesía » Otra
546 0 10

Слънцето даваше всичкото си.

Това бе в онзи следобед.

Мислите за краткото бяха дълги,

а кадрите му – съвсем

кратки...


          Прозорецът се затвори във себе си.

Цигарата стана на пепел.

Няма ли някой друг - помислих си -

просто да поговорим...


          Денят -

този бесен шофьор

плачеше зад волана.

Как така няма сега

едно питие

за двама?!

Мъдри са книгите

на прашните рафтове.

Тъмни заглавия и

имена.

Няма ли как да се слеят книгите...

Няма  ли как да станат

една?

 

 

Слънцето се подпря на лъчите си.

В един самотен следобед.

Мислите за краткото бяха дълги -

кадрите ми – съвсем

кратки...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??