Като кратки кадри
Слънцето даваше всичкото си.
Това бе в онзи следобед.
Мислите за краткото бяха дълги,
а кадрите му – съвсем
кратки...
Прозорецът се затвори във себе си.
Цигарата стана на пепел.
Няма ли някой друг - помислих си -
просто да поговорим...
Денят -
този бесен шофьор
плачеше зад волана.
Как така няма сега
едно питие
за двама?!
Мъдри са книгите
на прашните рафтове.
Тъмни заглавия и
имена.
Няма ли как да се слеят книгите...
Няма ли как да станат
една?
Слънцето се подпря на лъчите си.
В един самотен следобед.
Мислите за краткото бяха дълги -
кадрите ми – съвсем
кратки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
