тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
2 ago 2013, 11:13

Като любовта 

  Poesía
596 0 4

Тъгувам за морски безбрежия,

за крясък на чайки разнежващ,

за плясък на морски вълнения,

тъгувам... и няма спасение.

 

Превръщам се в мъка безмерна,

в отблясък от слюда на мида,

сълза се търкулва солена

и пламнала тръгва да скита.

 

Да търси Тя - Него из дълбините,

да чуе вулкани от песни

в тъгата -  не само е нейна,

а двама я носят - до вечност.

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??