Като любовта
Тъгувам за морски безбрежия,
за крясък на чайки разнежващ,
за плясък на морски вълнения,
тъгувам... и няма спасение.
Превръщам се в мъка безмерна,
в отблясък от слюда на мида,
сълза се търкулва солена
и пламнала тръгва да скита.
Да търси Тя - Него из дълбините,
да чуе вулкани от песни
в тъгата - не само е нейна,
а двама я носят - до вечност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
!
