тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Aug 2, 2013, 11:13 AM

Като любовта 

  Poetry
595 0 4

Тъгувам за морски безбрежия,

за крясък на чайки разнежващ,

за плясък на морски вълнения,

тъгувам... и няма спасение.

 

Превръщам се в мъка безмерна,

в отблясък от слюда на мида,

сълза се търкулва солена

и пламнала тръгва да скита.

 

Да търси Тя - Него из дълбините,

да чуе вулкани от песни

в тъгата -  не само е нейна,

а двама я носят - до вечност.

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??