Като любовта
Тъгувам за морски безбрежия,
за крясък на чайки разнежващ,
за плясък на морски вълнения,
тъгувам... и няма спасение.
Превръщам се в мъка безмерна,
в отблясък от слюда на мида,
сълза се търкулва солена
и пламнала тръгва да скита.
Да търси Тя - Него из дълбините,
да чуе вулкани от песни
в тъгата - не само е нейна,
а двама я носят - до вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
!
