2 mar 2008, 8:04

Като на кино 

  Poesía
858 0 1

И в улицата тясна,

под ябълки и круши сиви,

тя дишаше във черно-бели кадри,

затънала в очарование и страсти диви.

Макар и кино то да бе наречено

на него бе тя тъй обречена.

И всяка дреха носеше на времето отварата

и как допълваше я тя в покварата.

Дали реална беше?

 

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??