Като на кино

2 mar 2008, 8:04

Poesía

1109 0 1

И в улицата тясна,
под ябълки и круши сиви,
тя дишаше във черно-бели кадри,
затънала в очарование и страсти диви.
Макар и кино то да бе наречено
на него бе тя тъй обречена.
И всяка дреха носеше на времето отварата
и как допълваше я тя в покварата.
Дали реална беше?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като на кино

Искате да прочетете повече?

Propuestas