И в улицата тясна,
под ябълки и круши сиви,
тя дишаше във черно-бели кадри,
затънала в очарование и страсти диви.
Макар и кино то да бе наречено
на него бе тя тъй обречена.
И всяка дреха носеше на времето отварата
и как допълваше я тя в покварата.
Дали реална беше?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up