2.03.2008 г., 8:04 ч.

Като на кино 

  Поезия
1005 0 1

И в улицата тясна,

под ябълки и круши сиви,

тя дишаше във черно-бели кадри,

затънала в очарование и страсти диви.

Макар и кино то да бе наречено

на него бе тя тъй обречена.

И всяка дреха носеше на времето отварата

и как допълваше я тя в покварата.

Дали реална беше?

 

© Ива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??