10 jun 2008, 16:36

Като огън

  Poesía » Otra
648 0 5

Като огън беше любовта

изпепеляваше и двама ни до край

сега съвсем осиротя

потъна в ад - а беше рай

 

Магия сякаш ни омая

от радост и усмивки ни лиши

безмълвни онемели да не знаем

кой от нас с какво сгреши

 

Или настъпи краят и печален

и ще си отиде както е дошла

но с огън безпощаден и фатален

жигосал ни със белег от жарта

 

С призрачни одежди ще завиваме

следи от жупел с болка ще вървим

едва сълзите ще прикриваме

за изгубената обич ще скърбим

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...