Като огън беше любовта
изпепеляваше и двама ни до край
сега съвсем осиротя
потъна в ад - а беше рай
Магия сякаш ни омая
от радост и усмивки ни лиши
безмълвни онемели да не знаем
кой от нас с какво сгреши
Или настъпи краят и печален
и ще си отиде както е дошла
но с огън безпощаден и фатален
жигосал ни със белег от жарта
С призрачни одежди ще завиваме
следи от жупел с болка ще вървим
едва сълзите ще прикриваме
за изгубената обич ще скърбим
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени