10 июн. 2008 г., 16:36

Като огън

650 0 5

Като огън беше любовта

изпепеляваше и двама ни до край

сега съвсем осиротя

потъна в ад - а беше рай

 

Магия сякаш ни омая

от радост и усмивки ни лиши

безмълвни онемели да не знаем

кой от нас с какво сгреши

 

Или настъпи краят и печален

и ще си отиде както е дошла

но с огън безпощаден и фатален

жигосал ни със белег от жарта

 

С призрачни одежди ще завиваме

следи от жупел с болка ще вървим

едва сълзите ще прикриваме

за изгубената обич ще скърбим

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...