Jun 10, 2008, 4:36 PM

Като огън 

  Poetry » Other
497 0 5

Като огън беше любовта

изпепеляваше и двама ни до край

сега съвсем осиротя

потъна в ад - а беше рай

 

Магия сякаш ни омая

от радост и усмивки ни лиши

безмълвни онемели да не знаем

кой от нас с какво сгреши

 

Или настъпи краят и печален

и ще си отиде както е дошла

но с огън безпощаден и фатален

жигосал ни със белег от жарта

 

С призрачни одежди ще завиваме

следи от жупел с болка ще вървим

едва сълзите ще прикриваме

за изгубената обич ще скърбим

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??