Като огън

Poetry » Other

647 0 5

Като огън беше любовта

изпепеляваше и двама ни до край

сега съвсем осиротя

потъна в ад - а беше рай

Магия сякаш ни омая

от радост и усмивки ни лиши

безмълвни онемели да не знаем

кой от нас с какво сгреши

Или настъпи краят и печален

и ще си отиде както е дошла

но с огън безпощаден и фатален

жигосал ни със белег от жарта

С призрачни одежди ще завиваме

следи от жупел с болка ще вървим

едва сълзите ще прикриваме

за изгубената обич ще скърбим

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Venera_m1974 (Марияна Ангелова)

Повече от прекрасен е стихът тиПоздравления!

2008-06-21T19:07:41+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Надежда винаги има...
Поздрави,Джуди!

2008-06-10T18:00:47+03:00
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

Без сълзи ,новата винаги е на едно сърце разтояние!

2008-06-10T17:42:10+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прегръщам те, Джуди!

2008-06-10T17:34:06+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

...но сълзите пречистват...и кой знае...
никога и нищо не е изгубено завинаги...има надежда...
много хубав стих...нежно-тъжна емоция...с обич, Гинка.

2008-06-10T17:03:26+03:00