1 abr 2015, 21:15

Като признание

1.2K 0 4

Халката брачна ли държеше

свещенния за нас съюз?

На нея пак ли се дължеше

живота ни да бъде жюс?

 

Не. Ти ми даде и сърцето.

Душата си обрече в мен.

А аз - с усмивк на детето,

ти станах най-добрият ден.

 

Затуй сме двама и до днеска

и ще сме заедно след гроб.

Че ти си сладката ми треска,

а аз съм белият ти дроб!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Затуй сме двама и до днеска
    и ще сме заедно след гроб."
    ---------------------------------------
    Красив и ведър стих, съдържа много оптимистично и
    жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, Стойна!
    Благодаря, Георги!
    Ценямнението Ве и се радвам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Любовта чиито символ е само халката е окови, но когато е като тази от стиха е щастие...
  • Този път е съвсем оргинално стихото ти, но любовта е пак същата-
    силна и всеотдайна. Да сте живи и здрави!Приятни Великденски празници!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...