Като признание

Poetry » Love

1.2K 0 4

Халката брачна ли държеше

свещенния за нас съюз?

На нея пак ли се дължеше

живота ни да бъде жюс?

Не. Ти ми даде и сърцето.

Душата си обрече в мен.

А аз - с усмивк на детето,

ти станах най-добрият ден.

Затуй сме двама и до днеска

и ще сме заедно след гроб.

Че ти си сладката ми треска,

а аз съм белият ти дроб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Затуй сме двама и до днеска
и ще сме заедно след гроб."
---------------------------------------
Красив и ведър стих, съдържа много оптимистично и
жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!

2015-04-02T20:27:37+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Стойна!
Благодаря, Георги!
Ценямнението Ве и се радвам, че харесвате написаното!
Поздрави от мен и хубав ден!!

2015-04-02T15:58:15+03:00
mislitelq (Георги Каменов)

Любовта чиито символ е само халката е окови, но когато е като тази от стиха е щастие...

2015-04-01T23:58:55+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Този път е съвсем оргинално стихото ти, но любовта е пак същата-
силна и всеотдайна. Да сте живи и здрави!Приятни Великденски празници!

2015-04-01T23:22:22+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0