Като признание

Apr 1, 2015, 9:15 PM

Poetry » Love

1004 0 4

Халката брачна ли държеше
свещенния за нас съюз?
На нея пак ли се дължеше
живота ни да бъде жюс?
Не. Ти ми даде и сърцето.
Душата си обрече в мен.
А аз - с усмивк на детето,
ти станах най-добрият ден.
Затуй сме двама и до днеска
и ще сме заедно след гроб.
Че ти си сладката ми треска,
а аз съм белият ти дроб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като признание

Want to read more?

Random works