1.04.2015 г., 21:15 ч.
Като признание
Халката брачна ли държеше
свещенния за нас съюз?
На нея пак ли се дължеше
живота ни да бъде жюс?
Не. Ти ми даде и сърцето.
Душата си обрече в мен.
А аз - с усмивк на детето,
ти станах най-добрият ден.
Затуй сме двама и до днеска
и ще сме заедно след гроб.
Че ти си сладката ми треска,
а аз съм белият ти дроб!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Стойна!
Благодаря, Георги!
Ценямнението Ве и се радвам, че харесвате написаното!
Поздрави от мен и хубав ден!! -
Любовта чиито символ е само халката е окови, но когато е като тази от стиха е щастие...
-
Този път е съвсем оргинално стихото ти, но любовта е пак същата-
силна и всеотдайна. Да сте живи и здрави!Приятни Великденски празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и ще сме заедно след гроб."
---------------------------------------
Красив и ведър стих, съдържа много оптимистично и
жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!