Като признание

Поэзия » Любовная

1.2K 0 4

Халката брачна ли държеше

свещенния за нас съюз?

На нея пак ли се дължеше

живота ни да бъде жюс?

Не. Ти ми даде и сърцето.

Душата си обрече в мен.

А аз - с усмивк на детето,

ти станах най-добрият ден.

Затуй сме двама и до днеска

и ще сме заедно след гроб.

Че ти си сладката ми треска,

а аз съм белият ти дроб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Затуй сме двама и до днеска
и ще сме заедно след гроб."
---------------------------------------
Красив и ведър стих, съдържа много оптимистично и
жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!

2015-04-02T20:27:37+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Стойна!
Благодаря, Георги!
Ценямнението Ве и се радвам, че харесвате написаното!
Поздрави от мен и хубав ден!!

2015-04-02T15:58:15+03:00
mislitelq (Георги Каменов)

Любовта чиито символ е само халката е окови, но когато е като тази от стиха е щастие...

2015-04-01T23:58:55+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Този път е съвсем оргинално стихото ти, но любовта е пак същата-
силна и всеотдайна. Да сте живи и здрави!Приятни Великденски празници!

2015-04-01T23:22:22+03:00