koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
1 апр. 2015 г., 21:15

Като признание 

  Поэзия » Любовная
876 0 4

Халката брачна ли държеше

свещенния за нас съюз?

На нея пак ли се дължеше

живота ни да бъде жюс?

 

Не. Ти ми даде и сърцето.

Душата си обрече в мен.

А аз - с усмивк на детето,

ти станах най-добрият ден.

 

Затуй сме двама и до днеска

и ще сме заедно след гроб.

Че ти си сладката ми треска,

а аз съм белият ти дроб!

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Затуй сме двама и до днеска
    и ще сме заедно след гроб."
    ---------------------------------------
    Красив и ведър стих, съдържа много оптимистично и
    жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, Стойна!
    Благодаря, Георги!
    Ценямнението Ве и се радвам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Любовта чиито символ е само халката е окови, но когато е като тази от стиха е щастие...
  • Този път е съвсем оргинално стихото ти, но любовта е пак същата-
    силна и всеотдайна. Да сте живи и здрави!Приятни Великденски празници!
Предложения
: ??:??