Като първи морски стих
Откога към мене плуваш
със попътен вятър към брега?
Откога се взираш, мила,
под кората бяла на снега?
Твоето сърце е лодка.
Буйната коса ти е платно.
Двата фара са очите,
а душата - слънчево петно.
Вятърът на любовта ти
праща те към мен в зори.
Моето сърце - готово
в морско зарево да изгори.
В мене ти сега навлизаш,
като в твоя чакан залив тих.
И сега ще те прегърна,
като първия си морски стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
