koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
6 feb 2015, 16:23

Като първи морски стих 

  Poesía » De amor
283 0 4

Откога към мене плуваш

със попътен вятър към брега?

Откога се взираш, мила,

под кората бяла на снега?

 

Твоето сърце е лодка.

Буйната коса ти е платно.

Двата фара са очите,

а душата - слънчево петно.

 

Вятърът на любовта ти

праща те към мен в зори.

Моето сърце - готово

в морско зарево да изгори.

 

В мене ти сега навлизаш,

като в твоя чакан залив тих.

И сега ще те прегърна,

като първия си морски стих.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравейте!
    Радвам се на коментариите Ви и че харесвате!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Образно и красиво!
  • Лодка, устремена към брега и попътни ветрове!
    Хубава метафорична образност!
  • Много нежно, мило и емоционално! Едно красиво и изящно стихо!
    Поздравявам те от сърце и хубава вечер!
Propuestas
: ??:??