Като първи морски стих

6.02.2015 г., 16:23 ч.

Поезия » Любовна

292 0 4

Откога към мене плуваш

със попътен вятър към брега?

Откога се взираш, мила,

под кората бяла на снега?

Твоето сърце е лодка.

Буйната коса ти е платно.

Двата фара са очите,

а душата - слънчево петно.

Вятърът на любовта ти

праща те към мен в зори.

Моето сърце - готово

в морско зарево да изгори.

В мене ти сега навлизаш,

като в твоя чакан залив тих.

И сега ще те прегърна,

като първия си морски стих.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.