Като първи морски стих
Откога към мене плуваш
със попътен вятър към брега?
Откога се взираш, мила,
под кората бяла на снега?
Твоето сърце е лодка.
Буйната коса ти е платно.
Двата фара са очите,
а душата - слънчево петно.
Вятърът на любовта ти
праща те към мен в зори.
Моето сърце - готово
в морско зарево да изгори.
В мене ти сега навлизаш,
като в твоя чакан залив тих.
И сега ще те прегърна,
като първия си морски стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
