koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Feb 6, 2015, 4:23 PM

Като първи морски стих 

  Poetry » Love
295 0 4

Откога към мене плуваш

със попътен вятър към брега?

Откога се взираш, мила,

под кората бяла на снега?

 

Твоето сърце е лодка.

Буйната коса ти е платно.

Двата фара са очите,

а душата - слънчево петно.

 

Вятърът на любовта ти

праща те към мен в зори.

Моето сърце - готово

в морско зарево да изгори.

 

В мене ти сега навлизаш,

като в твоя чакан залив тих.

И сега ще те прегърна,

като първия си морски стих.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравейте!
    Радвам се на коментариите Ви и че харесвате!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Образно и красиво!
  • Лодка, устремена към брега и попътни ветрове!
    Хубава метафорична образност!
  • Много нежно, мило и емоционално! Едно красиво и изящно стихо!
    Поздравявам те от сърце и хубава вечер!
Random works
: ??:??