30 abr 2009, 10:03

Като роза... 

  Poesía
680 0 3

Аз вярна съм дори и във съня си.

Аз твоя съм дори и след смъртта.

Животът ми с ухание поръси,

със щастие открито в любовта.

 

За твойте устни аз света пребродих.

За твойте длани чаках векове.

със съмнението в себе си се борих

и стисках силно своето сърце.

 

Тъй дълго време търсих те и чаках,

докато онзи ден те не видях,

потънал в твойта скръб, със теб заплаках

и пламъка да сдържам не успях.

 

Сега стоя тъй чиста, гола, боса,

готова да посрещна старостта,

животът ми разцъфна като роза

със нежна мимолетна красота.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??