Като роза...
Аз вярна съм дори и във съня си.
Аз твоя съм дори и след смъртта.
Животът ми с ухание поръси,
със щастие открито в любовта.
За твойте устни аз света пребродих.
За твойте длани чаках векове.
със съмнението в себе си се борих
и стисках силно своето сърце.
Тъй дълго време търсих те и чаках,
докато онзи ден те не видях,
потънал в твойта скръб, със теб заплаках
и пламъка да сдържам не успях.
Сега стоя тъй чиста, гола, боса,
готова да посрещна старостта,
животът ми разцъфна като роза
със нежна мимолетна красота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боряна Todos los derechos reservados
