Apr 30, 2009, 10:03 AM

Като роза...

  Poetry
1K 0 3

Аз вярна съм дори и във съня си.

Аз твоя съм дори и след смъртта.

Животът ми с ухание поръси,

със щастие открито в любовта.

 

За твойте устни аз света пребродих.

За твойте длани чаках векове.

със съмнението в себе си се борих

и стисках силно своето сърце.

 

Тъй дълго време търсих те и чаках,

докато онзи ден те не видях,

потънал в твойта скръб, със теб заплаках

и пламъка да сдържам не успях.

 

Сега стоя тъй чиста, гола, боса,

готова да посрещна старостта,

животът ми разцъфна като роза

със нежна мимолетна красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...