Като роза...
Аз вярна съм дори и във съня си.
Аз твоя съм дори и след смъртта.
Животът ми с ухание поръси,
със щастие открито в любовта.
За твойте устни аз света пребродих.
За твойте длани чаках векове.
със съмнението в себе си се борих
и стисках силно своето сърце.
Тъй дълго време търсих те и чаках,
докато онзи ден те не видях,
потънал в твойта скръб, със теб заплаках
и пламъка да сдържам не успях.
Сега стоя тъй чиста, гола, боса,
готова да посрещна старостта,
животът ми разцъфна като роза
със нежна мимолетна красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
