15 nov 2012, 22:56

Като сбогуване 

  Poesía
515 0 5

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.

Изпокриват се даже врабчетата.

Свлича се тиха самотна мъгла,

изтощена от сърдечна диета.

 

Даже въздухът страшно тежи.

Не цъфтят детелини в поляните.

И безпощадно в окото лежи

непотънал още някой Титаник.

 

И както си нямам Ноев ковчег,

а се излива дъжд подир дъжд...

лятото тръгна като миг. Като век.

С уморените крачки на сутрешен мъж.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??