Въздъхна и тръгна... Вън преваля.
Изпокриват се даже врабчетата.
Свлича се тиха самотна мъгла,
изтощена от сърдечна диета.
Даже въздухът страшно тежи.
Не цъфтят детелини в поляните.
И безпощадно в окото лежи
непотънал още някой Титаник.
И както си нямам Ноев ковчег,
а се излива дъжд подир дъжд...
лятото тръгна като миг. Като век.
С уморените крачки на сутрешен мъж.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
