goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
15 нояб. 2012 г., 22:56

Като сбогуване 

  Поэзия
514 0 5

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.

Изпокриват се даже врабчетата.

Свлича се тиха самотна мъгла,

изтощена от сърдечна диета.

 

Даже въздухът страшно тежи.

Не цъфтят детелини в поляните.

И безпощадно в окото лежи

непотънал още някой Титаник.

 

И както си нямам Ноев ковчег,

а се излива дъжд подир дъжд...

лятото тръгна като миг. Като век.

С уморените крачки на сутрешен мъж.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??