3 oct 2011, 19:10

Като скитница незнайна... 

  Poesía » De amor
721 0 6

Като скитница незнайна, непозната,
пристъпи нощем светлия ми праг.
Очаквах те да влезеш през вратата,
но ти приседна в уличния зрак.

 

Стоеше, поглед към звездите взряла,
изправена пред себе си на съд.
Една сълза в очите е изгряла,
чертаеща към устните ти път.

 

И гледайки те, разпиляна от въпроси,
разпиляна от тъгата си една,
узнах: най-тежкия товар го носи
 душата на недообичана жена...

© Божидар Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??