Като скитница незнайна, непозната,
пристъпи нощем светлия ми праг.
Очаквах те да влезеш през вратата,
но ти приседна в уличния зрак.
Стоеше, поглед към звездите взряла,
изправена пред себе си на съд.
Една сълза в очите е изгряла,
чертаеща към устните ти път.
И гледайки те, разпиляна от въпроси,
разпиляна от тъгата си една,
узнах: най-тежкия товар го носи
душата на недообичана жена...
© Божидар Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
