Като след болка
Където свършват всички пътища,
се сплитат дланите.
Навън светът е чист от преиграване.
По тъмно плувам в себе си.
Тук само шепотът на голите ми стъпки
отваря рани в топлото пространство.
Тук си ти,
изчистен от извивки и от думи.
В пурпурната пауза между мислите
преоткривам тон зазоряване.
...
Където всички думи свършват,
ни плисва кадифена празнота
като след болка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados
