Като след болка
Където свършват всички пътища,
се сплитат дланите.
Навън светът е чист от преиграване.
По тъмно плувам в себе си.
Тук само шепотът на голите ми стъпки
отваря рани в топлото пространство.
Тук си ти,
изчистен от извивки и от думи.
В пурпурната пауза между мислите
преоткривам тон зазоряване.
...
Където всички думи свършват,
ни плисва кадифена празнота
като след болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
