Където свършват всички пътища,
се сплитат дланите.
Навън светът е чист от преиграване.
По тъмно плувам в себе си.
Тук само шепотът на голите ми стъпки
отваря рани в топлото пространство.
Тук си ти,
изчистен от извивки и от думи.
В пурпурната пауза между мислите
преоткривам тон зазоряване.
...
Където всички думи свършват,
ни плисва кадифена празнота
като след болка.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
просто защото е чудесен Поздрав!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
