5 mar 2010, 20:35

Като след отблъсната милувка...

753 0 0

Крилете ми нощта

с слана поръси.

Да ги стопли

даже Слънцето

            не може...

пък и толкова

           са мръсни.

 

Ако помръдна,

ще се счупят – разбери.

А с това надеждите ми,

всичките,

                   ще рухнат...

Само самотата

              ще се съживи.

 

Косите ми, в кръв

облени целите,

дъждът и цяла вечност

да вали,

                       не ще отмие,

нито жаждата на смелите

                     някога ще утаи.

 

Ала откажа ли се –

в мен ще мръкне,

          ще съм нищо...

Само моята нищожност

                    ще изпъкне

тихичко, като видение.

 

Жестоко ме болят,

безкрайно дълго вече

                           костите.

Ужасно меки са -

тъй неусетно

             се топят.

 

Извиват се

и като гумата горят,

                  без огън.

Неостарели,

в тази гнусна тишина

                   ще изгорят.

 

Калната ми кожа

            се напуква.

Киселинен дъжд

изля се върху мен.

Като след

отблъсната милувка,

сега изчезва светлото

(завинаги)

                              от мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...