29 jun 2019, 0:07

Като стихия

  Poesía
561 0 3

Сладка обич нагарча на живота...

Като стихия непросъществувала в ноща.

Неочаквано събитие, от нищото дошло.

Напомнило че човешкото умира...

 

Държим сърцата си във плен,

от страх предаваме рода си...

Научили че всяко зло!?

Родено е от обич неразбрана.

 

Прегръдката таз същата която ,

хора нас ни прави... Човеци

осъзнали що е грях!Грях от човечност

сътворили... но не за грях.

 

А любовта е странство и страдание...

Опит на безжалостен човек.

Да покаже на света че има чувства

да убие за собствен кеф.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,мила за прочита и коментара!
    Ангелче!!!
  • Благодаря ви,Приятели за топлите думи!Гавраиле,Марианка!!!
  • Впечатляващ финал!
    Поздравление,Приятелю!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...