29 jun 2019, 0:07

Като стихия 

  Poesía
374 0 3

Сладка обич нагарча на живота...

Като стихия непросъществувала в ноща.

Неочаквано събитие, от нищото дошло.

Напомнило че човешкото умира...

 

Държим сърцата си във плен,

от страх предаваме рода си...

Научили че всяко зло!?

Родено е от обич неразбрана.

 

Прегръдката таз същата която ,

хора нас ни прави... Човеци

осъзнали що е грях!Грях от човечност

сътворили... но не за грях.

 

А любовта е странство и страдание...

Опит на безжалостен човек.

Да покаже на света че има чувства

да убие за собствен кеф.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ,мила за прочита и коментара!
    Ангелче!!!
  • Благодаря ви,Приятели за топлите думи!Гавраиле,Марианка!!!
  • Впечатляващ финал!
    Поздравление,Приятелю!
Propuestas
: ??:??