Като стихия
Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен,
от страх предаваме рода си...
Научили че всяко зло!?
Родено е от обич неразбрана.
Прегръдката таз същата която ,
хора нас ни прави... Човеци
осъзнали що е грях!Грях от човечност
сътворили... но не за грях.
А любовта е странство и страдание...
Опит на безжалостен човек.
Да покаже на света че има чувства
да убие за собствен кеф.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
